Зорница Христова разказва история за музиката на приятелството в новата си книга „Мил домашен комар“. Това съобщават издателите от „Точица“.

По думите им това е „история, която жужи и кръжи, свирука и пиука, пляска и тряска и води към рязка почти катастрофа, но в последната строфа има, разбира се, сладък финал“.

Книжката „Мил домашен комар“ излиза с илюстрации от Ясен Григоров.

„Има книги, които се раждат като идеи. Имаш план и го следваш. А има и книги, които се раждат като бебета! „Мил домашен комар" се появи така. В главата ти се загнездва някаква мисъл. Дори не помня как е станало. Може би сме говорили с децата за „още едно животинче вкъщи" и аз съм казала „и сега си имаме комар". Във всеки случай фразата „комар-домашен любимец" взе да се разделя на все повече думички, п

Поетът Кънчо Великов от Павликени е носителят на наградата „Златно дунавско перо“ за 2024 година. Лауреатите в традиционния поетичен конкурс „Свищовски лозници“ бяха наградени в камерната зала в Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов.

Журито в състав - председател поетът и почетен гражданин на Свищов Георги Драмбозов, членове Людмил Симеонов, Иван Антонов, Иван Атанасов и Таня Ликова, оцени общо 162 автори, участвали в конкурса тази година.

Награда за първо място получи Светлана Николова от Харманли за стихотворението „Пенливото не ми отнемай“. Втора награда взе Анелия Янковска - Сенгалевич от София за стихотворението „Насаме“, а третата награда отиде при Донка Ангелова от Горна Оряховица за стихотворението „Пътеката утъпкана до прага“. 

Специалната на

Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род от Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.

Балан учи славянска и чешка филология в Карловия университет

Александър Теодоров-Балан пристига в София през 1878 г. и е назначен

Тя има невероятна харизма. Когато влезе някъде, всичко замира... Да дишаш един въздух с нея е необикновено преживяване. Аз съм забелязвал много пъти как просто всички остават без думи, когато тя се появи. Тя е уникална с това, че е последната истинска примадона от онази епоха, когато все още е имало примадони. Тава казва баритонът Ангел Антонов, автор на книгата „Весталка на операта“, посветена на Райна Кабаиванска.

„Днес, неслучайно, певците ги наричат звезди и това е съвсем друго понятие, и то носи съвсем друга характеристика. Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят“, допълва Антонов. 

„Тази книга е искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години авторът се е подготвил, събирайки мат

Започва Седмият национален литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“. Той е посветен на известната българска поетеса и е под надслов „Дървото на живота“. Организира се от 2012 г. насам, на всеки две години, със съдействието на Съюза на българските писатели, обявиха организаторите от Община Стралджа.

Конкурсът е в две направления – поезия и проза. Авторите могат да участват с до три стихотворения и до три разказа или есета в размер на пет машинописни страници. Срокът за представяне на творбите е до 21 октомври. Подробности за регламента са публикувани на сайта на Община Стралджа.

Литературната надпревара е под патронажа на кмета на Стралджа и за пореден път е част от културната програма за празника на града – 8 ноември, когато църквата почита свети Архангел Михаил.

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен